Ареал и интродукция на дървесните видове

Територията, която населява даден растителен вид, се нарича ареал. На гео­графските карти той се означава с линия, съединяваща крайните точки на него­вото разпространение в озеленяването. Ако видът заема непрекъснато цялата територия на аре­ала, той има непрекъснат ареал. Когато отделните находища на вида са на зна­чително разстояние едно от друго те не се съединяват с обща граница, а се озна­чават поотделно, тогава ареалът на вида е прекъснат (разпокъсан).

Когато даден вид е локализиран в ограничена географска област, този вид е ендемит за дадената област. Ендемити за Балканския полуостров са бялата мура, обикновеният конски кестен, сръбският смърч, а за Европа – обикновеният бук.

Когато даден вид в миналото е бил много по-разпространен от сега, се казва, че този вид е реликт. Видовете с консервативна наследственост, които трудно се приспособяват към променящите се външни условия в процеса на озеленяване, изпадат в положението на реликт, когато условията се изменят в неблагоприятна за вида посока. Тогава те запазват разпространението си там, където условията отговарят на техните изис­квания. Реликти са гинкото, мамонтовото дърво и обикновеният конски кестен.

Видовете с голяма екологична пластичност имат възможност да се приспосо­бяват към различни почвени и климатични условия и са широко разпространени. В границите на своя обширен ареал такива видове се диференцират на т.нар. геог­рафски форми, които изискват определен комплекс от условия, при които се фор­мират. Често географските форми имат и някои морфологични различия. Географс­ки форми има при белия бор, обикновения смърч, дутаската и други видове.

Много дървесни растения се използват като декоративни в озеленяването, далеч извън грани­ците на естественото им разпространение. Целенасочената дейност на човека за въвеждане на диворастящите видове в култура, на места, където естествено не се срещат, се нарича интродукция. Когато култивираното растение на новото си местообитание намери подходящи условия за своето развитие, се приема, че то се е натурализирало на новото си местообитание. Натурализираните видове трайно заемат територията, на която са въведени, като се самовъзобновяват без намесата на човека. Натурализирани запнякотмеежа в нашата страна са бялата акация, червеният дъб, дугласката, американският ясен и др. Процесът на приспособяване на растенията към новите условия – климатични, почвени, фитоценотични и др., се нарича аклиматизация.

Първоначално се е смятало, че аклиматизацията е приспособяване на растенията само към климатичните условия на новото местообитание.

В природата обаче климатичните условия действат заедно с всички останали фактори на средата, поради което растенията се приспособяват към целия комплекс от екологични фак­тори. Декандол приема, че натурализацията е висша степен на аклиматизация.

Важен момент при интродукционната дейност е отчитането на формовото разнообразие на дървесните растения, обект на интродукция. Най-общо форми­те при растенията може да се поделят на ареални и безареални. Ареалните форми се наричат още географски или климатични. Поради това че в продължение на много поколения ареалната форма се развива при определен комплекс от фак­тори, всички нейни качества се предават в семенното й потомство. Поради тази причина при интродукцията за внос на семенни материали се определят онези географски територии от ареала на вида, които са най-подходящи съобразно с условията на новото местообитание. В дендрологичната литература географс­ките форми се означават като вариетета (varietas, var.).

Безареалните форми може да възникнат във всички части на ареала на вида. Поради това те не са привързани към точно определен комплекс от външни ус­ловия. Те са спонтанно възникнали отклонения от вида и се означават като фор­ми (forma, f.). Размножаването им обикновено е вегетативно поради това. че в семенното потомство не винаги се предават всички ценни качества на майчино­то растение.

В парковете и градините често се използват различни сортове. Сортът е изкуствено получена разновидност на даден вид с определени морфологични, биологични и стопански качества, поддържани при висока агротехника. Ако агротехническите изисквания не се спазват, сортът изгубва своите качества. Из­вестни са много сортове при розите, обикновения люляк, хортензиите, дойциите и др.

Освен сортовете при някои видове съществуват и клонове, каквито има при тополите, върбите и др. Клонът включва индивидите, възникнали от едно рас­тение чрез вегетативно размножаване. Всички индивиди на клона притежа­ват ценните качества на изходното майчино растение. Размножаването на клона е само вегетативно.

Ареал и интродукция на дървесните видове
4.3 (86.27%) 51 глас[а]

Обзавеждане, паркет и интериор