Органи на дървесните растения: корен

При озеленяването на дървесните растения се различават следните органи: корен, стъбло, ли­ста и генеративни (репродуктивни, размножителни) органи. При използването на декоративните дървесни растения особено значение имат качествата на тех­ните органи. При едни декоративните особености се дължат на короната, а при други – на листата или размножителните органи. Кореновата система също има значение при използването на дървесните растения, тъй като от нея зависи до голяма степен начинът на използването им, агротехническите мероприятия по създаването и отглеждането на насажденията, смесването на видовете в групи, както и решаването на някои други въпроси на паркоустройствената практика.

При дървесните растения коренът и неговите разклонения, образуващи ко­реновата система, изпълняват няколко основни функции. Една от тях е да при­ема от почвата необходимата вода и минерални соли. Приемането на водата и хранителните вещества от почвата става чрез кореновите власинки. Те не се об­разуват само тогава, когато върху корените се образува микориза.

Микоризата представлява съжителство на някои гъби с висшите расте­ния, като гъбните хифи поемат функциите на кореновите власинки, а дървес­ното растение предоставя на гъбата необходимите й органични вещества. Микоризата е полезна за дървесните растения, като някои видове така са се при­способили към микоризните гъби, че не се развиват нормално при отсъствие на микориза. В населените места много често почвените условия за озеленяване са влошени и не способстват за образуване на микориза поради липса на микоризни гъби. В та­кива случаи при засаждането на дървесните растения се внася почва, съдържа­ща съответните гъби, за да се подпомогне образуването на микориза.

По корените на някои растения под влиянието на някои видове бактерии се образуват грудки, които усвояват атмосферния азот. Такова съжителство е ха­рактерно за представителите на семейство Бобови – бяла акация, златен дъжд, гледичия и др. Видовете, образуващи коренови грудки, са подходящи за използване на терени, бедни на усвоими форми на азота, каквито са насипите, получени при експлоатация на мини, кариери и др.

При използването на дървесните растения за декоративни цели особено значе­ние има формата на кореновата система. Според външния й вид (хабитус) кореновата система може да бъде дълбока, (стволова, централна), плоска (повърх­ността) и смесена. С дълбока коренова система са белият бор, дъбовете, обикно­веният орех, а с плоска – обикновеният смърч, душаската, трепетликата и др. Сме­сена коренова система образуват черната елша, липите и др. Видовете с плоска коренова система страдат от ветровали и снеговали, а засадени по улиците, повдигат тротоарната настилка и нарушават нейната цялост. Обикновено тези видове са и по-чувствителни на почвено­то засушаване.

Установено е, че нара­стването на кореновата сис­тема има два максимума — пролетен и есенен, но при от­делните видове те не на­стъпват едновременно. Най-добро съжителство между отделните видове има тога­ва, когато те имат различни максимуми на нарастване на кореновата система. Така се избягват конкурентните вза­имоотношения между тях. Поради тази причина добро е съчетаването на белия бор с обикновената бреза, на обикновения дъб с липите, на белия бор с обикновения смърч.

С растежната динамика на кореновата система при озеленяването са свър­зани и някои мероприятия – торене, поливане, изваждане.

Коренови грудки по корените и пренасяне на бялата акация на растенията от едно място на друго. При из­важдането на растенията част от кореновата им система остава на старото място, като се нарушава съот­ношението между надземната част и корените. Растенията най-лесно понасят пренасянето преди пролетния максимум на нарастване на корена. Така те най-бързо възстановяват загубената част от кореновата система. Торенето също трябва да се извършва преди максимумите на растеж на корена, за да се получи максимален ефект от него.

Корените на храстите обикновено се разполагат в повърхностните 30-40 cm на почвата, докато основната коренова маса на дърветата е в слоя до 60-70 cm дълбочина. Тази особеност трябва да се отчита при определяне на поливните нор­ми и броя на поливките.

Трябва да се има предвид също, че кореновата система на иглолистните видо­ве е по-чувствителна на пренасяне в сравнение с широколистните, поради което иглолистните се пренасят винаги с буца пръст около корените. Същото се отна­ся и за вечнозелените широколистни видове.

При определени условия в озеленяването, корени могат да се образуват и от стъблото. Тези корени се наричат придатъчни (адвентивни). Адвентивното коренообразуване се използва в практиката за вегетативно размножаване на видовете. Чрез адвен­тивни корени някои от катерливите храсти се прикрепват към опорите.

Органи на дървесните растения: корен
4.24 (84.8%) 55 глас[а]

Многослоен паркет от Sunrise-bg.com