Органи на дървесните растения: лист

Морфологичните особености на листата при озеленяване определят тяхната декоративна стой­ност, която при някои видове определя и общото декоративно въздействие. Раз­положението, формата, големината и цветът на листата са едни от най-важните декоративни особености. От разположението, формата и големината на листата зависи плътността на короната, като най-плътна листна мантия се получава при листната мозайка. Тя е характерна за сенчестите дървета (шестил) и за катерли­вите храсти (бръшлян, партеноцисус).

При някои видове в озеленяването са известни индивиди с листа, различаващи се по формата си от типичните за вида. Тези отклонения са известни като декоративни форми по листа и се означават със съответни латински наименования:

  • ланцетни или линеини
  • нишковидни
  • теснолистни
  • разсечени
  • двойно разсечени
  • дребнолистни

Големината на листата също е важен декоративен белег. Малките листа имат неразличима форма от по-голямо разстояние, поради което въздействат като компактна листна маса. Затова при създаването на дървесните композиции в парковете разстоянието до наблюдателя се избира според големината на листа­та. По този показател дървесните видове се делят на следните групи:

  1. видове с много едри листа с дължина над 40 cm – каталпи, черен орех, айлант;
  2. видове с едри листа с дължина от 20 до 40 cm – червен дъб, бяла акация, обикновена смокиня;
  3. видове със средно големи листа с дължина от 10 до 20 cm – бяла черница, офика, черен бъз;
  4. видове с дребни листа с дължина от 5 до 10 cm – обикновен габър, брястове, мекиш;
  5. видове с много дребни листа с дължина от 1 до 5 cm – червен глог, вечнозелен чемшир, майски сняг.

Иглолистните по дължината на листата (ишите) могат да бъдат разделени на следните групи:

    1. видове с много дълги листа (игли) с дължина над 15 cm – пондероски бор, морски бор;
    2. видове с дълги листа (игли) с дължина от 10 до 15 cm – черен бор, пиния;
    3. видове със средно дълги листа (игли) с дължина от 5 до 10 cm – бял бор, бяла мура;
    4. видове с къси листа (игли) с дължина от 1 до 5 cm – обикновен смърч, дугласка, кедри;
    5. видове с много къси листа (игли) с дължина до 1 cm – моливно дърво, обикновен кипарис, туя.

Цветът на листата през вегетационния период при отделните видове в процеса на озеленяване на градини е зелен с различна интензивност – светлозелен при брезата, листвениците; тъмнозелен при шестила, обикновения бук; сиво-зелен или сребристобял при бялата върба, сребристия смърч, теснолистната миризлива върба. През есента при листопадните видове листата се обагрят в характерна есенна багра – жълта при липите, гинкото, бялата черница; червена при червения дъб, палмолистния клен; кафява при обикновения и зимния дъб. При някои видове през есента листата опадват със зелен цвят, без да се променят (черна кал и па, черна елша), а при други видо­ве те силно се променят. С променливо есенно обагряне са листата на амбровото дърво (от жълто, оранжево, червено до карминено и виолетово), червената калина (от жълто, карминено до виолетово) и др.

При някои видове са известни декоративни форми по обагрянето на листа­та. Разнообразието на пъстролистни форми може да бъде сведено до няколко:

        1. листа с еднаква (еднотонна) багра: жълта – luteum, червена – rubrum, пурпурна – purpureum.
        2. листа с оцветени ръбове (marginatum): жълти – aureo- marginatum, бели – albo-marginatum или argenteo-marginatum.
        3. листа c пет­нисто оцветяване (variegatum): жълто – aureo-variegata, бяло – albo-variegata или argenteo-variegata.

Времето на разлистване и листопад е характерна особеност на различните де­коративни видове при озеленяването на градини и дворове. Създаването на смесени групи и насаждения трябва да се съоб­разява с тази особеност на видовете, за да се получи по-висок и продължителен ефект. Според времето на разлистване видовете се делят на две групи:

        1. с ранно разлистване – татарски нокът, черен и червен бъз, обикновена бреза;
        2. с късно разлистване – бяла акация, бяла черница, каталпи.

Според времето на листопада дърветата и храстите също се делят на две гру­пи:

        1. с ранен листопад – червен бъз, червена калина, обикновен орех, американ­ски ясен;
        2. с късен листопад – джанка, птиче грозде, черна топола, обикновен люляк, обикновен дрян.

При някои видове (кисели тръни) се образуват тръни чрез видоизменяне на листа. Тези видове не трябва да се използват в детски градини и училища поради опасност от нараняване.

Органи на дървесните растения: лист
4.3 (86.04%) 53 глас[а]

Многослоен паркет от Sunrise-bg.com