Наследството е сложен процес, регулиран от законодателството, което има за цел да гарантира справедливото разпределение на имуществото на починалия. Една от важните концепции в наследственото право на България е тази...
При озеленяването на дървесните растения се различават следните органи: корен, стъбло, листа и генеративни (репродуктивни, размножителни) органи. При използването на декоративните дървесни растения особено значение имат качествата на техните органи. При едни декоративните особености се дължат на короната, а при други – на листата или размножителните органи. Кореновата система също има значение при използването на дървесните растения, тъй като от нея зависи до голяма степен начинът на използването им, агротехническите мероприятия по създаването и отглеждането на насажденията, смесването на видовете в групи, както и решаването на някои други въпроси на паркоустройствената практика.
При дървесните растения коренът и неговите разклонения, образуващи кореновата система, изпълняват няколко основни функции. Една от тях е да приема от почвата необходимата вода и минерални соли. Приемането на водата и хранителните вещества от почвата става чрез кореновите власинки. Те не се образуват само тогава, когато върху корените се образува микориза.
Микоризата представлява съжителство на някои гъби с висшите растения, като гъбните хифи поемат функциите на кореновите власинки, а дървесното растение предоставя на гъбата необходимите й органични вещества. Микоризата е полезна за дървесните растения, като някои видове така са се приспособили към микоризните гъби, че не се развиват нормално при отсъствие на микориза. В населените места много често почвените условия за озеленяване са влошени и не способстват за образуване на микориза поради липса на микоризни гъби. В такива случаи при засаждането на дървесните растения се внася почва, съдържаща съответните гъби, за да се подпомогне образуването на микориза.
По корените на някои растения под влиянието на някои видове бактерии се образуват грудки, които усвояват атмосферния азот. Такова съжителство е характерно за представителите на семейство Бобови – бяла акация, златен дъжд, гледичия и др. Видовете, образуващи коренови грудки, са подходящи за използване на терени, бедни на усвоими форми на азота, каквито са насипите, получени при експлоатация на мини, кариери и др.
При използването на дървесните растения за декоративни цели особено значение има формата на кореновата система. Според външния й вид (хабитус) кореновата система може да бъде дълбока, (стволова, централна), плоска (повърхността) и смесена. С дълбока коренова система са белият бор, дъбовете, обикновеният орех, а с плоска – обикновеният смърч, душаската, трепетликата и др. Смесена коренова система образуват черната елша, липите и др. Видовете с плоска коренова система страдат от ветровали и снеговали, а засадени по улиците, повдигат тротоарната настилка и нарушават нейната цялост. Обикновено тези видове са и по-чувствителни на почвеното засушаване.
Установено е, че нарастването на кореновата система има два максимума — пролетен и есенен, но при отделните видове те не настъпват едновременно. Най-добро съжителство между отделните видове има тогава, когато те имат различни максимуми на нарастване на кореновата система. Така се избягват конкурентните взаимоотношения между тях. Поради тази причина добро е съчетаването на белия бор с обикновената бреза, на обикновения дъб с липите, на белия бор с обикновения смърч.
С растежната динамика на кореновата система при озеленяването са свързани и някои мероприятия – торене, поливане, изваждане.
Коренови грудки по корените и пренасяне на бялата акация на растенията от едно място на друго. При изваждането на растенията част от кореновата им система остава на старото място, като се нарушава съотношението между надземната част и корените. Растенията най-лесно понасят пренасянето преди пролетния максимум на нарастване на корена. Така те най-бързо възстановяват загубената част от кореновата система. Торенето също трябва да се извършва преди максимумите на растеж на корена, за да се получи максимален ефект от него.
Корените на храстите обикновено се разполагат в повърхностните 30-40 cm на почвата, докато основната коренова маса на дърветата е в слоя до 60-70 cm дълбочина. Тази особеност трябва да се отчита при определяне на поливните норми и броя на поливките.
Трябва да се има предвид също, че кореновата система на иглолистните видове е по-чувствителна на пренасяне в сравнение с широколистните, поради което иглолистните се пренасят винаги с буца пръст около корените. Същото се отнася и за вечнозелените широколистни видове.
При определени условия в озеленяването, корени могат да се образуват и от стъблото. Тези корени се наричат придатъчни (адвентивни). Адвентивното коренообразуване се използва в практиката за вегетативно размножаване на видовете. Чрез адвентивни корени някои от катерливите храсти се прикрепват към опорите.